добре дошли в моя уеб сайт

Принеси през този ден дело на вярата, надеждата, любовта и покаянието

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Какво е покаяние

 

Покаянието е възобновяване на кръщението. Покаянието е очистване на съвестта.

Покаянието е завет с Бога за изправяне на живота си.

Покаянието е мисъл на самоосъждане и грижа за себе си, свободна от външни грижи.

Покаянието е постоянно отхвърляне на телесното утешение.

Покаянието е силно стесняване на стомаха.

Покаянието е доброволно търпение на всички скърби.

Покаянието е дъщеря на надеждата и отхвърляне на отчаянието.

Покаянието е примирение с Бога чрез извършване на добри дела, противни на предишните грехове.

(Преподобни Иоан Лествичник) 

 

Покаянието е евангелска заповед.

Първата проповед на въплътилия се Бог  бе за покаянието.

За да се повярва в Христа и да се приеме християнство, е нужно съзнание за своята греховност и покаяние.

За да се пребивава в християнството, е нужно виждане на своите грехове, изповядването им и покаяние.

Нашето влизане в Небесното Царство е следствие от покаянието. Царството Небесно е притежание на покаялия се. 

Затова целият наш земен живот, от кръщението до навлизането във вечността, трябва да бъде път на покаянието.

Светител Игнатий Брянчанинов 

 

Сборникът "Начало на покаянието" съдържа примери на покаяние от Свещеното Писание, Житията на светиите и творенията на светите Отци. Освен като духовна книга за прочит той може да бъде ползван и като напътствие за занимаване на душата с покайни размисли и чувства.

С такова занимание с помощта на Божията благодат постепенно ще привикнем да разпознаваме греха и да се избавяме от него чрез покаяние и изповед ­ средствата за очистване на душата, дадени от Църквата. И в обичайния ред на живота ни ще се появи едно ново начало ­ на духовно пречистване и обновяване, на отхвърляне на греховете, изправяне на живота и обръщане към Бога, търсене на опрощение и достигането му по благодатта на Божието човеколюбие.

Предлагаме на читателя някои кратки поучения за важността на покаянието и мястото му в нашия живот:

“Не съществува нещо по-висше от това, което се нарича покаяние и изповед. Това тайнство е дар на Божията любов към човека. По този съвършен начин човек се избавя от злото. Отиваме, изповядваме се, чувстваме помирението с Бога, в нас идва радост, отива си чувството за вина. В Православието не съществува безизходица.

...Грешен съм, слаб съм: прибягвам към Божието благоутробие, спасявам се, успокоявам се, забравям всичко. Всеки ден мисля за това, че греша, но желая, каквото ми се случва да го превръщам в молитва и да не го затварям в себе си.

...За да се покае душата, тя трябва да се събуди. При това събуждане става чудото на покаянието. И тук е мястото, където е необходима волята на човека... Тогава идва божествената благодат. Без благодатта човек не може да се покае. Всичко ще извърши Божията любов. ...Просто и леко ние ще извършим само едно движение към Бога и оттам нататък идва благодатта. ...без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15:5). Ако не съществуват условията за да обитава в нас Христос, покаянието няма да дойде. Условията са смирението, любовта, молитвата, поклоните, трудът за Христа. Ако чувството не е чисто, ако няма простота, ако в душата има корист Божията благодат няма да дойде...” (Старецът Порфирий Светогорец).

 

“Когато някой болен просеше молитви за здраве, Старецът Паисий (Светогорец) му препоръчваше да се изповяда и да се причасти. Същото казваше и на студенти за успех в учението им. На брачни двойки, които имаха проблеми, препоръчваше да имат духовник, да се изповядват, да се причастяват и да живеят духовно. Като общо и силно лекарство за всякакви случаи предлагаше покаянието. То беше ядрото на проповедта му.

Мъчно му беше, че у хората се е изгубило чувството за покаяние”...

(Из “Живота на Стареца Паисий”)

ПОСЛЕСЛОВ

 

Знак на  истинско покаяние е това ­ да оставим греха и да изправим живота си.

Нека да се каем не мечтателно, а на дело ­ с твърдост и постоянство, без самооправдание и себежалене. Истинското покаяние е не само намразване на греха и греховните разположения, но и утвърждаване на душата в противоположните добродетели.

Никога не е късно за покаяние. То може да заличи всеки грях, да изцели болната душа. Но нека не отлагаме покаянието си, а да пристъпим към него с воля, решимост и несъмнена надежда на Божието милосърдие, защото никога не можем да бъдем сигурни кога ще прекрачим прага от този в другия живот. А там покаяние няма.

Идването ни на света, животът тук са ни дадени за да изминем спасителния път на покаянието и душата ни, очистена, да се съедини отново с Бога. Земята е мястото на нашето покаяние, преди да се върнем отново в нашето Небесно Отечество, при милосърдния Бог, Който прощава на каещите се, но е суров Съдия на упорстващите в греха. Покаянието отваря вратите на Божието милосърдие, изпросва Божията помощ и утеха. То ни е дарувано от Бога за наше изцеление и спасение. Да не отхвърляме този дар на Божията любов и милост.

Каещият се искрено е смирен, счита себе си за най-последен, не прекослови, не спори, не се изтъква, не търси първото място, не се хвали и не се ласкае от похвалите на другите, не избира най-хубавото за себе си, не търси своята правда, не очаква почит за себе си, не се сравнява с другите, не роптае, не оскърбява, не обвинява другите, не изследва делата им, не унижава, не се присмива, не осъжда, не изобличава, не вижда немощите на ближните си, не ги поучава, не търси земни утешения, не упреква, не се огорчава, счита за заслужени всички лишения, скърби, изобличения и унижения. Искрено каещият се благодушно търпи страдания, съкрушава се заради греховете си, има постоянна памет за тях, има страх Божий и благоговение пред светинята, от всичко се въздържа, не се мами и разсейва по кратковременни земни неща, поставя другите по-високо от себе си и е готов да им служи.

Той знае, че падналият чрез гордостта се изправя чрез покаянието и като вярва в безпределната Божия милост, не изпада в малодушие и не отслабва в усърдието си да живее според Божиите заповеди. Не е злопаметен, прощава бързо и искрено и се смирява пред всички. Веднъж осъдил греховете си и покаял се за тях, повече не ги повтаря. Покаянието му е светло, защото е изпълнено с надежда. Силен е, защото Бог го укрепява. В очистената му душа се въдворяват мир и Божието благословение и закрила.

 

 

 

Покаянието е едно от великите тайнства на душата.

То, ако е искрено, ако изпълва без остатък цялото сърце, ако не оставя в ума и душата място за суетно лукавство ­ ако е искрено и всецяло покаяние ­ очиства цялото същество на човека.

Очиства го така, че го прави способно да приеме най-великия дар на Божеството ­ Тялото и Кръвта Христови, и поне за един миг да достигне състояние на богоподобие, поне за миг.

Не покайният дух ли, който се носи в сърцето, са всъщност тези крила, които въздигат човека на висотите на истинския живот, отдалечават го от съблазните и суетите на света, подготвяйки го изцяло да възприеме тайната на обожението?

Можем ли да кажем ние как се извършва това очистване? Това не е ли велика тайна?

Знаем само, че работата на нашата душа, извършвана ежечасно (но не е така, Господи прости леността на душите ни!), за да достигнем състояние на разкаянието, е нищо, ако Ти, Христе наш, не ни дадеш Своя отговор, ако Ти не излезеш насреща, осенявайки ни с Твоята благодат. Та нали мястото на среща е два пъти по-близо, ако към него се върви и от двете страни!

И видимият знак на тази желана среща, това единствено, което за нас е неоспоримо доказателство, са сълзите на покаянието.

Затова и припадаме пред Тебе, просейки тези очистителни сълзи, защото в тях е знакът на Твоето прощение, в тях е видимият израз на Твоята воля за нас, в тях е залогът на нашето спасение.

Дай, Господи, и на нас, най-грешните от всички хора, дай и на нашата измъчена от грях душа да приемем Твоята прощаваща благодат!

ДЕН ШЕСТИ  Поучение на Светителя Игнатий
Брянчанинов за покаянието

 

Покайте се, защото се приближи Царството Небесно
                                                                                               (Мат. 4:17).

С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на въплътилото Се Слово към падналото човечество. Просто, на пръв поглед, учение! Но трябва да го разберем чрез самия живот: тогава ще се открие, че в тези кратки и невитиевати слова, се съдържа цялото Евангелие. Така и свети апостол Павел, беседвайки за благовестието, което проповядвал на почти цялата известна тогава вселена, казал, че е засвидетелствал и на иудеите, и на елините покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа (Деян. 20:21).

Братя! За да повярваме в нашия Господ Иисус Христос, е нужно покаяние, за да пребиваваме в тази спасителна вяра, е нужно покаяние, за да преуспеем в нея, е нужно покаяние, за да наследим Царството Небесно, е нужно покаяние.

Всичко това е изложено с цялата си яснота в Свещеното Писание. Свещеното Писание ни учи, че Бог проводи Сина Си на света, за да бъде светът спасен чрез Него, и който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден. Светлината - ­ Христос ­ - дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. Защото всякой, който прави зло, мрази Светлината и не отива към Светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши (Иоан. 3:17-­20).

За обзетите от страстта на тщеславието Писанието е засвидетелствало: Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите! (Иоан. 5:44).

Обзетите от страстта на сребролюбието не само не повярвали в Господа, но и се надсмивали над Него, когато Той им преподавал най-необходимото и свято учение за помненето на вечността и за устройването на земните дела според предназначението на човека за вечността (Лук. 16:9, 14).

Увлечените от страстта на лютата завист не само не повярвали в Господа, но и скроили богоубийствен заговор и го изпълнили.

Всички, заразени от суетни и греховни пристрастия, според нелъжливото свидетелство на Евангелието, се отричат от участието в духовния брак със Сина Божий, сами себе си правят недостойни за блаженото съединение с Него (Мат. 22:5). Не можете да служите на Бога и на мамона! (Лук. 16:13). Не можете да служите едновременно на двама господари ­ - на Бога и на греха! Покайте се, защото се приближи Царството Небесно! (Мат. 4:17). Покайте се и вярвайте в Евангелието (Марк. 1:15).

Но и повярвалият в Христа, решил се постоянно да доказва вярата със своите постъпки и поведение, отново има нужда от покаяние. Как мислите, братя, какъв е първият плод на лъжливата вяра? И какъв е първият плод на изпълнението на Христовите заповеди? Отговора вземам от свети Симеон Нови Богослов, който е почерпил познанието на произнесената истина от собствените си свети опити. Той е казал: “Старателното изпълнение на Христовите заповеди учи човека на неговата немощ”. Точно така! Още щом повярвалият в Христа започне да изпълнява всесветите евангелски заповеди, или, което е същото, да върши делата на обновеното естество, пред него внезапно се открива неговото паднало естество, досега скривано от погледа, и влиза в упорита борба с Евангелието. Животът на Христовия подвижник се преизпълва с невидими падения. Той неволно изповядва с Апостола: С вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! (Рим. 7:22-­24).

От такъв поглед към себе си у християнина се заражда блажената нищета на духа, явява се разумният духовен плач, създава се сърце съкрушено и смирено, което Бог няма да презре (Пс. 50:19). У човека от живота според Евангелието някак естествено се явява заповяданото от Евангелието покаяние. И така, покаянието е необходимо не само за да повярваме в Христа: то е необходимо за пребиваване във вярата и преуспяване в Христа, то е необходимо за живата вяра в Христа. Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.

Остава да обясним защо в разглежданите от нас думи на нашия Господ завещанието за покаяние и възвестяването на близостта на Царството Небесно са така тясно свързани помежду си? Защо между тях не е поставен никакъв междинен подвиг, никакво междинно обстоятелство?

Причината се състои в това, че нашият Господ Иисус Христос ­ - Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29) ­ - е направил всичко за нашето спасение. Той ни е примирил с Бога, приготвил ни е и ни е спечелил за Царството Небесно.

На нас, човеците, в делото на нашето спасение е предоставен единствено трудът: трудът да приемем спасението, дадено ни от Бога даром и всецяло, трудът на покаянието. Царството Небесно и Небесният Цар са неизказано близо до нас ­ - несравнено по-близо, отколкото предполагаме. Ето, стоя пред вратата на човешкото сърце, възвестява този Цар, и чукам на тях с Моето всесвето и всесилно Слово: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене (Откр. 3:20). Отварянето на вратите на сърцето за небесния Цар се извършва чрез покаянието.

Покайте се, защото се приближи Царството Небесно. Амин.

ДЕН ПЕТИ Учение за покаянието изложено
в Светото Евангелие Из ”Правила за богоугоден живот “
на Светителя Василий Велики
Правило първо - За покаянието 


1.
 Вярващите в Господа преди всичко трябва да се покаят, както е проповядвал Иоан и Сам нашият Господ Иисус Христос. Защото неразкаялите се сега ще се подложат на по-голям съд, отколкото осъдените преди Евангелието.

 

Думи на Евангелието

Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 4:17).

Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел; но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам (Мат. 11:20-­22).

 

2. Времето на земния живот е време за покаяние и развързване на съгрешилите от греховете им, а в бъдещия век ще настъпи праведният съд на възмездието.

 

Думи на Христа:

Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (Марк. 2:10).

Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен (Мат. 18:18, 19).

Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Иоан. 5:28, 29).

 

Думи на апостол Павел:

Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата му (Рим. 2:4-­6).

Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят; защото определи ден, когато ще съди праведно вселената (Деян. 17:30, 31).

 

3. Каещите се трябва да плачат за греховете си и да вършат всичко, присъщо на покаянието, от чисто сърце.

 

Думи на Евангелието

И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко (Мат. 26:75).

 

Думи на апостол Павел:

Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност... Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело (2 Кор. 7:6, 7, 11).

Много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си. А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички (Деян. 19:18, 19).

 

4. Само избягването на греховете не е достатъчно за спасението на каещите се, но са им необходими и плодове, достойни за покаяние.

 

Думи на Евангелието

И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:7­-10).

 

5. След края на този живот вече няма време за дела на изправяне; защото Бог по Своето дълготърпение е определил цялото време на настоящия живот за вършене на необходимото за придобиване на праведност.

 

Думи на Христа

Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам (Мат. 25:1-­12).

Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте (Лук. 13:24, 25).

 

Думи на апостол Павел:

Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, но във всичко се препоръчваме за служители Божии (2 Кор. 6:2­-4).

И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички (Гал. 6:10).

ДЕН ПЕТИ

 

Една победа над блудния дух

 

В памет на преподобния
Николай монах

 

Преподобният наш отец Николай отначало бил воевода при гръцкия цар Никифор и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, по време на война, Николай също отишъл на поход заедно със своите воини. Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, през нощта, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинско желание за грях, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го увлича към любодеяние с грешни думи.- Остави неистовото си сатанинско желание, девойко - й казал воеводата, - и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в дълбините на ада!

Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла, като склонявала целомъдрения мъж към грях. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла, разпалвана от беса на блудната похот. Тогава той й казал:

- О, окаяна и изпълнена с всякакво безсрамие и неистовство, робиня на страстите си! Не виждаш ли, че бесовете те смущават, като желаят да отнемат девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как ще оскверня тялото си, отивайки на битка! Не, Бог ще ми помогне и няма да се оскверня!

Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си. Когато настъпил денят, воеводата станал, помолил се и се отправил на дълъг път. На следната нощ той се видял да стои на някакво високо място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия.

- Виждаш ли воините от двете страни? - попитал Той Николай.

- Да, господарю мой - отговорил той, - виждам, че нашата войска побеждава противниковата.

Тогава Мъжът му казал:

- Погледни към нас.

Като погледнал към Силния, воеводата видял, че Той сложил левия си крак върху десния. След това праведният Николай се обърнал към воините и видял, че противниците укрепнали и безпощадно бият гръцките полкове.

Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода:

- Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш?

Като огледал внимателно, воеводата видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела и между тях има само едно място, обраснало с трева и голямо, колкото да легне  един човек.

- Господарю мой - казал той, - цялото поле е покрито с трупове на убити  с изключение на едно място.

- Какво мислиш за това? - попитал тогава Силният.

Воеводата Му отговорил:

- Аз съм невежа, Господарю мой, и прост човек. Не разбирам това.

Тогава страшният Мъж му казал:

- Това празно и обраснало с трева място беше приготвено за тебе. Ти трябваше да легнеш там, убит заедно с приятелите ти и да го запълниш. Но тъй като през изминалата нощ ти мъжествено отхвърли от себе си злокознения змей, който три пъти се бори с тебе, скланяйки те към грях и желаейки да те умъртви, ето, ти сам се освободи от смъртта: това обраснало с трева място остави празно, а душата си ти спаси заедно с тялото. Останалото време от живота си ще поработиш за Мене.

Като видял всичко това, праведният Николай изпаднал в трепет, станал от сън, обзет от страх и ужас, и се помолил на Бога за своите войници. Когато започнало сражението, двете страни се сражавали с голяма ярост. Отначало гърците надвивали и побеждавали, но след това внезапно другородците се укрепили и започнали да ги надвиват. Като разярени зверове те храбро се нахвърлили върху гръцките полкове и ги подгонили, като безпощадно ги избивали. Скоро цялата гръцка сила паднала и самият цар едва успял да избяга с малка дружина.

Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял изпълнението на съня си, отдал благодарност на Бога за спасението си от смъртта и като оставил сана си, се оттеглил в манастир, неутешмо плачейки и ридаейки за загиналите воини. Като приел света схима и усърдно послужил на Бога в течение на дълги години, той станал един от прозорливите и велики отци. С тях и той се сподобил с дял на небесата при Иисус Христос, нашия Господ, на Когото слава во веки. Амин.

ДЕН ШЕСТИ Принеси през този ден дело на вярата, надеждата,
любовта и покаянието

 

Дело на вярата

 

Помоли се така:

Боже мой, Господи и Владико на моя живот, вярвам с цялото си сърце във всичко, което съдържа Символът на вярата и в което светата Църква ми повелява да вярвам, понеже всичко, което Ти си казал, е истинно. Боже мой, помогни ми да не отслабна във вярата.

 

Кажи с внимание:

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало.

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;

И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан;

И възкръсна в третия ден според Писанията;

И се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца;

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В една света съборна и апостолска Църква.

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Чакам възкресение на мъртвите.

И живот в бъдещия век! Амин.

 

 

Принеси дело на  надеждата по Бога

 

Помоли се така:

Боже мой, Господи и Владико на моя живот, надявам се от цялото си сърце да приема от Тебе вечното си спасение и да се сподобя с всичко, потребно за душата ми, както Ти със Своето могъщество и безкрайна благост си ми възвестил. Боже мой, помогни ми да се сподобя с вечното спасение.

 

Кажи с внимание

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата во веки. Амин.

 

Принеси дело на  любовта към Бога

 

Помоли се така:

Боже мой! Господи и Владико на моя живот! Обичам Те от цялото си сърце. Решен съм да Ти бъда послушен и да Те изповядвам във всяко нещо заради безкрайната Твоя благост, която е достойна за любов, послушание и изповядване винаги и във всичко. Боже мой, помогни ми да Те обичам неотстъпно.

 

Помни заповедите и обетите си.

Обети, дадени при Светото Кръщение:

1. Отрекох се от сатаната, от всичките му дела, от всичките му ангели, от всичкото му служение, от всичката му гордост.

2. Съчетах се с Христа, вярвам в Него като в Цар и Бог и обещах само на Него единия да служа.

 

Божии заповеди:

1. Възлюби Господа, Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;

2. Възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

Както и:

1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен Мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

6. Не убивай.

7. Не прелюбодействувай.

8. Не кради.

9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти.

 

Дело на съвършеното покаяние

 

Помоли се така:

Боже мой, Господи и Владико на моя живот! 

Разкайвам се от цялото си сърце.

С цялото си сърце мразя, проклинам греховете си.

Скърбя, че  огорчих Теб, Който, целия си  благост, достойна за любов и благоговение и изповядване  във всяко нещо. Понеже от цялото си сърце пожелах да не греша повече, Боже мой, помогни ми да не Те огорчавам повече с моите грехове.

 

Кажи с внимание и благоговение: 

Изповядвам пред Тебе, моя Господ Бог и Творец, прославян и покланяем в света Троица, Отец, Син и Свети Дух, всички мои грехове, които извърших през всички дни на моя живот и във всеки час и в настоящето време и в изминалите дни и нощи, с дело, слово и помисъл: преяждане, пиянство, празнословие, униние, леност, прекословие, непослушание, оклеветяване, осъждане, нехайство, самолюбие, сребролюбие, привързаност към земното имущество, разхищение, лъжа, кражба, ревност, завист, гняв, злопаметство, ненавист, скъперничество, всяка сквернота и нечистота; и греховете, които извърших с всички мои сетива:  зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и всички мои останали - душевни и телесни грехове, с които прогневих Тебе, моя Бог и Творец, и онеправдах ближния си; като съжалявам за тях, признавам себе си за виновен пред Тебе, моя Бог, и искам да се покая. Помогни ми, Господи Боже мой, смирено, със сълзи те моля: прости ми всички съгрешения по Твоето милосърдие и ме освободи от всичко, което изказах пред Теб, като благ и човеколюбив.

 

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и Пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше, слава на Тебе.

Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин.        

Господи, помилуй (3).

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

НЕДЕЛЯ ТРЕТА


Ден за похвала и прослава, ден за поклонение и благодарност

 

НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО


Кондак 3


Със сила свише облече Господ Своите ученици след Възкресението. А те отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус, и като дойдоха, им рече: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.” А те Му се поклониха и възгласиха:

Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.

 

Икос 3


Изпълнена с любов към Учителя, Мария Магдалина стоеше отвън пред гроба и плачеше, и като видя Възкръсналия от мъртвите, помисли, че е градинарят и Го попита: “Ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема”. Но най-неочаквано, като чу: “Мария, възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог”, дойде при учениците и рече:

Христос възкръсна и жилото на греха се притъпи;

Христос възкръсна и светът се спаси от греховния потоп;

Христос възкръсна и ние се избавихме от игото на врага;

Христос възкръсна и дяволската прелест се съкруши;

Христос възкръсна и ръкописанието на нашите грехове се изглади;

Христос възкръсна и цялото творение се обнови и зовеше:

Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.

 

НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

 

Кондак 3


Силата на Всевишния осени тогава Неизкусобрачната да зачене, и благоплодна утроба показа като приятна нива на всички, които желаят да пожънат спасение, като пеят: Алилуия.

 

Икос 3


Като прие в утробата си Бога, Дева бързо отиде при Елисавета, чийто младенец, щом позна Нейния поздрав, се радваше и с играене, и с песни, викаше към Богородица:

Радвай се, клонче на неувяхващата младочка; радвай се, придобивко на безсмъртния плод.

Радвай се Ти, Която отглеждаш Човеколюбеца земеделец; радвай се Ти, Която роди Насадителя на живота ни.

Радвай се, ниво, която раждаш изобилни щедрости; радвай се, трапезо, която носиш обилно очищение.

Радвай се, защото Ти правиш да разцъфти раят на сладостите; радвай се, защото Ти приготвяш пристанище за душите.

Радвай се, приятно молитвено кадило; радвай се, очищение на целия свят.

Радвай се, Божие благоволение към смъртните; радвай се дръзновение на смъртните към Бога.

Радвай се, Невесто Неневестна.

 

НА АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ

 

Кондак 3


Силата на Божествената благодат ми изпроси, Ангеле Пазителю мой, за да вървя неотклонно и безпрепятствено по спасителния път на Христовите заповеди, и със сърце и уста непрестанно да славя всесветото име на нашия Бог и да Му пея: Алилуия.

 

Икос 3


Имам те, богоизбран покровителю мой, като светла зора, просвещаваща тъмнината на моята душа и прогонваща мрака на моето сърдечно неведение: затова, припадайки с умиление, те моля да се очистят и всички мои сетива, помрачени от страстите, за да не блуждая в греховната тъмнина. А твоята пречудна светлост възпявам така:

Радвай се, звезда на Незалязващата Светлина, изгряла в мен от Трисиянното Божество и винаги озаряваща ме; радвай се, пресветъл лъч, озаряващ сърдечните ми очи, помрачени от грехове.

Радвай се, защото се стремиш да насочиш в пътя на истината заблудения в тъмата на беззаконията; радвай се, защото ми представяш Господните заповеди като огледало за целия ми живот.

Радвай се, защото ми поставяш Божия закон като светилник за нозете ми и светлина за пътеката ми; радвай се, защото ме поучаваш да слушам сладките слова на Христовото Евангелие.

Радвай се, защото ме наставляваш несъмнено да вярвам в учението на моя Божествен Учител и Господ; радвай се, защото ме укрепяваш в послушание към уставите на светата Църква.

Радвай се, защото ме учиш да се покорявам на правилата и преданията на светите апостоли и отци; радвай се, защото ме утвърждаваш в изповядването на светата и православна вяра.

Радвай се, защото ме убеждаваш да бъда готов и на смърт за това изповядване; радвай се, защото ми забраняваш да общувам с еретиците и отстъпниците от истинната Църква.

Радвай се, Ангеле Господен, незаспиващ пазителю мой.

 

 

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, Присноблажена, и Пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше, слава на Тебе

Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин.        

 

Господи, помилуй (3).

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg