добре дошли в моя уеб сайт
Храм Св. Великомъч. Георги Победоносец в с. Дебрене Добричка Духовна Околия  вече разполага  с разплащателна Банкова Сметка на която може всеки доброжелател който иска да помогне на тази Българска Светиня на този Свят Храм да се реставрира и да придобие хубав облик може да изпращате вашите малки дарения на тази банкова сметка :
BIC - code STSABGSF
IBAN - BG19STS9A93000021273303
NAME - ЦЪРКВА "СВ. ГЕОРГИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК"
Ilko Ynakiev
Temple St. Velikomach. George in Debrene Dobrich clerical district already has a current bank accounts that can each well-wisher who wants to help the Bulgarian sanctuary of this Holy Temple to restore and acquire good appearance can send your donations to small bank account :
BIC - code STSABGSF
IBAN - BG19STS9A93000021273303
NAME - "ST. GEORGE VELIKOMACHENIK"
mirenin-2.alle.bg
mirenin-2.alle.bg
mirenin-2.alle.bg
mirenin-2.alle.bg
Храм Св. Великомъченик Георги - Победоносец
mirenin-2.alle.bg
mirenin-2.alle.bg
mirenin-2.alle.bg
mirenin-2.alle.bg
mirenin-2.alle.bg
http://mirenin-2.alle.bg/
Мисия
ПРОСВЕЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В НРАВСТВЕН ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ
Описание
храм Св. Великомъченик  Георги -Победоносец
е построен през 1882 г.
Този храм -като архиктурно   творчество   представлява  храм на  три
-кораба  базилика в гръцки стил и единствен като съразмерност, има предание че майсторите на храмовата постройка са били от школата на Колю Фичето .
Обявен е за Паметник на Културата !
Построен е за някъде около 10 години , предшествениците жители на с. Куйджук  сегашно с. Дебрене са дарявали пари , земи малката камбана е била поръчана и излята в гр. Пловдив и дарена за същия храм голямата камбана е донесена от Руссия и дарена за храма тя и до днешен ден всекидневно със своят камбанен звън приканва всички християни на Богу служба . Храмът Свети Великомъченик Георги победоносец е обявен за паметник на културата от местно и историческо значение !
Храмът в момента се нуждае от неотложна реставрация на Покрива - на укрепване на стени - измазване на тавана и стени с корусан - изравняване на подовите камъни - реставрация на иконостаса - Дренаж около стени и хидроизолация  - изографисване на свода и стените и построяване на стабилна ограда - озеленяване . Храмът не разполага с енергийни източници липсват ел. енергия и вода !
Миналата година избрахме Църковно настоятелство заедно работим по проблемите с храма събираме средства за належащите работни дейности
но средствата са малко . Потърсихме подкрепа от Митрополията - но търсим още спонсори и дарители за което силно се надяваме на българските православни християни както и православни християни от чужбина - братя християни от България и сънародниците и от други места .
24.11.2014г. Да Благодарим на Господ и Бог наш за всички Негови Благодеяния към нас грешните и благоговейни раби!
За това че ни даде възможност да започнем и завършим ремонта на храмовия покрив - да измазахме  и укрепим стените на храма, да изравним храмовия под, по - който дълги години нашите предци са вървели , а някой са били и стълбове на християнско достойнство. Да Благодарим на Бога за това че благоукрасителят на този храм беше така любезен и ни изчака да изплатим до последната стотинка за тези негови трудове . Боже Милостиви Благодарим ти и за дарителите които със доброволни средства ни помогнаха.

Храмът е действащ и във него се извършват редовно Богослужение !

Събота утринно Богослужение от 09 : 00 ч.
на Малки и Големи Църковни Православни Празници
Храм Св. Великомъченик  Георги Победоносец в с. Дебрене Добричка Духовна Околия  вече разполага  с разплащателна Банкова Сметка на която може всеки доброжелател който иска да помогне на тази Българска Светиня на този Свят Храм да се реставрира и да придобие хубав облик може да изпращате вашите малки дарения на тази банкова сметка :
BIC - code STSABGSF
IBAN - BG19STS9A93000021273303
NAME - ЦЪРКВА "СВ. ГЕОРГИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК"
Ilko Ynakiev
Temple  
St. George the Great Martyr Church - Victorious in Debrene Dobrich clerical district already has a current bank accounts that can eachwell-wisher who wants to help the Bulgarian sanctuary of this Holy Temple to restore and acquire good appearance cansend your donations to small bank account :
BIC - code STSABGSF
IBAN - BG19STS9A93000021273303
NAME - "ST. GEORGE VELIKOMACHENIK"

От Името на Църковното Настоятелство към този храм се обръщаме към всички ако можете и имате желание да ни помогнете 
Първосвещеник  Председател  на Църковното Настоятелство отец  Илко Янакиев 
mission
Enlightenment OF BULGARIAN PEOPLE morally CHRISTIAN LIFE
description
Temple St. George Martyr -Pobedonosets
was built in 1882
This temple -like arhikteturna creativity is a temple of three
-koraba basilica in Greek style and only as proportionality.
built for around 10 years predecessors residents
s._kuydzhuk current name is s.Debrene. The church is a cultural monument.
The church now needs urgent restoration of roof - okrepvane walls - plaster ceiling and walls Corozal District - leveling floors stone - restoration of the iconostasis - walls of the vault and the walls and the construction of a solid fence - landscaping.
Last year we chose the church board work together on the problems of the temple collect funds for urgent work activities
but resources are few. Sought support from Metropolis - but look for more sponsors and donors for which we hope to Bulgarian Orthodox Christians and Orthodox Christians from abroad - Christian brothers from Bulgaria and our compatriots from Moldova, Ukraine, Macedonia and elsewhere.
24.11.2014g. To thank the Lord and our God for all His benefits toward us wrong and reverent servants!
For having enabled us to commence and complete the repair of the temple's roof - to plaster and strengthen the walls of the temple, to level the temple floor, on - which for many years our ancestors walked, and some have been and pillars of Christian dignity. To thank God for that blagoukrasitelyat of this temple was so polite and wait for us to pay to the last penny of his scientific writings. Merciful God, Thank you for donors that with voluntary funds helped us.

The temple is acting in it shall be regularly celebration!
Temple St. George the Conqueror in with. Debrene Dobrich clerical district already has a current bank account of which may every well-wisher who wants to help this Bulgarian sanctuary of this Holy Temple be restored and to acquire a good appearance can send your small donations of the bank account:
BIC - code STSABGSF
IBAN - BG19STS9A93000021273303
NAME - CHURCH "ST. GEORGE VELIKOMACHENIK"
Животът, страданията и чудесата на свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги

Икона на св. Георги от неизвестен майстор

Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:

- Казвам ви истината - не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.

В това време чудният Христов воин, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом - крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

- Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

- Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.

Междувременно Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил."

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.

На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:

- Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо человеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги казал:

- Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.

Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:

- Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?

Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:

- Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.

Свети Георги отговорил на беса:

- Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?

Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!"

Като поутихнало малко народното смущение, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:

- О, невярна главо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му отговорил:

- Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.

Затова Диоклетиан много се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:

- Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, приклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.

Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците - да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:



    www.Pravoslavieto.com

Урок-презентация за св. Братя Кирил и Методий
   Оценка на читателите:  / 23
   Некачествен материалКачествен материал 

Петък, 11 Май 2012 05:42 Автор: Полина Спирова

Урокът е предназаначен за ученици от началния етап. За тях това е една от първите срещи с личността и делото на св. Братя Кирил и Методий. Целта на урока е децата да се запознаят с причините за създаването на славянската азбука и писменост, както и с подвига на св. Братя по тяхното създаване и отстояване.

В урока не се акцентира върху другите събития от живота на св. Кирил и Методий – подробности от житейския им път, техните мисии, пътуванията в Западна Европа, заточението на св. Методий, и събитията около смъртта им. В центъра е поставено делото им на създатели на славянската азбука, превода на книгите и обучените на техните последователи. По този начин учениците биха разбрали смисъла на почитта, която им се отдава като на създатели на културата и литературата, на която и те са съпричастни. Тази информация е съобразена с нивото на учениците в началния курс и представлява необходимата база, върху която в по-горните класове децата могат да надграждат знания за делото на св. братя и да се запознаят по-подробно с техния живот.

Предварително на учениците да се раздадат бели листчета, на които да напишат имената си, както и листове, на които ще препишат текста от Библията. Текстът в курсив е с указания за учителя.

Първа задача:

На тези листчета запишете имената си така, че да се виждат ясно.

Въпрос: Има ли друг начин да запишем или изобразим имената, ако нямаме букви?

Въпрос: Откъде идват тези букви, на които днес четем и пишем?

Първи слайд

Днес ще говорим именно за тези, които са създали нашите букви -  светите Братя Кирил и Методий.

Втори слайд

Задача: Защо почитаме (празнуваме) св. Кирил и Методий?

Трети слайд: Христос и учениците Му

Основната мотивация за създаването на славянската азбука от св. Братя Кирил и Методий е желанието да изпълнят заповедта на Христос да се проповядва Евангелието на всички народи.

Божият Син Иисус Христос заповядал на своите ученици, апостолите, да отидат и да разкажат на всички хора за това, че Той е дошъл на земята и да ги научат на всичко, което Той им е говорил: че Бог е направил небето и земята, целия свят, че Бог се грижи за хората.

Четвърти слайд: Среща със славяните

През 9 в. учениците на Христос дошли да разказват на българите и другите славяни за Бог и Неговия Син Иисус Христос.

Въпрос към децата: Ние сега кой век сме? Значи това е станало много отдавна.

Ние, българите, също сме славяни и тогава, в 9 в. всички славяни са говорели на един език – славянски, който много приличал на днешния български език.

Пети слайд:

На какъв език разказвали за Иисус Христос Неговите ученици?

Те говорели на гръцки и на латински

Шести слайд:

Те дошли тук, по нашите земи и започнали да говорят на хората: Στην αρχή δημιούργησε ο Θεός τον ουρανό και τη γη. (Стин архи димиургисе о Теос тон урано ке ти ги).

Това означава: В начало Бог сътвори небето и земята (първият стих на Библията). Всъщност св. Братя не са превеждали Стария Завет, но тук целта е децата да преживеят усещането от говореното на чужд, непознат за тях език. Освен това този стих от Библията представя един от фундаментите на християнския мироглед – светът е създаден от Бога, Бог го управлява и се грижи за него. Именно това е една първите теми на мисионерските проповеди сред езическите (и в случая, сред славянските) народи.

Въпрос: Вие разбрахте ли нещо? Можете ли до го прочетете?

Така било и със славяните – нито ги разбрали, нито можели да прочетат донесените книги.

Седми слайд:

Тогава проповедниците опитали по други начин. Те се опитали да запишат същите думи с латински букви и се получило това:

V natchalo Bog satvori nebeto I zemiata

Можете ли да го прочете? По-лесно ли ви е? Нека да видим обаче с колко латински букви е записан звукът ч, който ние записваме с една буква?

Оказало се, че в латинската азбука няма букви за някои от славянските звуци: като ц, ч, щ...

Осми слайд:

Тогава проповедниците разбрали някои неща, направили си изводи:

Ако искат хората да ги разбират трябва да говорят на техния език – на славянски.

За да могат да четат ще трябва да напишат книги на техния език, с букви, на които може да се записват славянския език, различни от гръцките и латинските.

Девети слайд:

Кой можел да свърши тази работа?

Някой, който е много умен и може да измисли нови букви, каквито няма; да знае гръцки, славянски и латински, за да може да превежда; който умее да говори с хората и да ги учи четат и пишат с новите букви.

Десети слайд: Избраниците

Тогава за тази работа избрали двамата братя Методий и Кирил, които били много образовани, учени, знаели не само гръцки, но и славянски, и латински. Познавали учението на Иисус Христос, знаели как да говорят на хората, така че на тях да им е интересно и да ги слушат.

Единадесети слайд: задачи пред двамата братя

1. да измислят нови букви, с които да се пише на славянски

2. да преведат на славянски тази книга – Библията (тук на децата им се показва Библията, за да видят обема й. Добре е до тогава книгата да стои така че те да не я виждат). Голяма е, нали? Защото това не е само една книга, а сборник от 77 книги.  В нея се разказва за това какво е направил Бог за хората и как хората да говорят с Бога.

3. да я препишат след това няколко пъти, за да може тя да се чете от повече хора.

Дванадесети слайд: Трудни задачи!

Сам човек не може да се справи с тях. И двама души не биха могли. Затова братята отишли в един манастир и там молели Бог да им помогне, да им даде сили, вдъхновение, идеи за да напишат тези нови букви за славяните. И Бог им помогнал- дал им сили, вдъхновение, идеи, и те направили славянската азбука.

Защо отишли в манастир? Вижте, тук на иконата, как са нарисувани св. Кирил и Методий, сякаш са в пещера. Това не е била пещера, а манастир, но те били в него скрити и отделени от външния свят. Те се отделили от шума навън, за да могат да се съсредоточат върху работата си – да мислят, да пишат, да се молят. Само в тишината на манастира можели да чуят какво им казва Бог, само там можели да работят на спокойствие.

Тринадесети слайд: Създаване на азбуката

В тишината на манастира те създали славянските букви.

След това започнали да превеждат книгите на славянски и да записват текста с новите букви.

Тогава не е имало компютри, пишели на ръка, с перо и мастило. Не е имало електричество и след като се стъмнело, пишели на светлината на свещ…

Четиринадесети слайд:

Какво ли е да се препише Библията на ръка? Искате ли сега да направим един експеримент и да видим колко време трябва, за да се препишат две изречения от тази книга? Но красиво, четливо, така че всеки да може да го прочете.

За да стане това първо ще ни трябват специални листове. Второ, ни трябва тишина и спокойствие, така както е било в манастира на св. Кирил и Методий. Да си представим, че сега сме отделени от целия свят, тук в тази стая, и да опитаме да препишем първите изречения на Библията:

В начало Бог сътвори небето и земята. 
Рече Бог: да бъде светлина.

(Ако урокът се прави с първокласници, може да се разделят на две и едната група да препише едното изречение, а другата – другото.)

Как се чуствахте докато писахте? А какво е ако трябва да пишете цял ден? А два дни? А цяла седмица?

Св. Кирил и Методий и техните ученици правили това години наред.

Петнадесети слайд: Учениците на св. Кирил и Методий

След като превели една част от книгите, двамата братя обучили и ученици, които да им помагат. Те ги научили да пишат с новите букви, да четат, да превеждат и да преписват красиво преведените книги.

Да си помислим: лесно ли се учат ученици?

Шестнадесети слайд

Въпрос: Вас кой ви научи да четете и да пишете? (този въпрос се задава ако външен учител преподава урока, а не началният учител на съответните ученици)

Лесно ли беше когато се учихте на четете и пишете? Колко време се учихте да четете и пишете без грешки?

Седемнадесети слайд: Отново при славяните

Когато били готови св. Кирил и Методий и учениците им заминали за земите, където живеели славяните, за да им занесат книгите и да ги учат.

Осемнадесети слайд

Сега те отишли при тях и им казали: В начало Бог сътвори небето и земята

Всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина,

Голи са без книги всички народи

Разбирате ли думите?

Можете ли да ги прочетете?

Така можели да разбират и славяните

Деветнадесети слайд

Когато започнали да им говорят на роден език, славяните вече можели да разбират

Какво пише в Библията

Какво им говорят в църквата

Да пишат и четат на родния си език

Двадесети слайд

Но пред св. Братя Кирил и Методий имало още едно изпитание – триезичниците. Това били хора, които учели, че има само три свещени езика – еврейски, гръцки и латински и само на тях може да се пише и чете. Всички други езици са варварски и на тях не се пише и на тях не може да се превежда Библията.

Те искали книгите, които св. Кирили и Методий написали и преписали да бъдат унищожени.

Двадесет и първи слайд

Вие какво бихте отговорили на тези хора? Трябва ли да има книги на различни езици?

Двадесет и втори слайд: Какво отговорил св. Кирил:

Няма свещени езици. Бог е дал на хората различни езици, на които да говорят, затова те имат право да си имат собствен език, книги на техния език и да пишат на своя език.

На всички езици може да се говори за Бога и да се говори на Бог. Той ни чува и разбира на нашия език.

Така той убедил тези учени хора и те разрешили на св. Кирил и Методий да продължат да учат славяните и да превеждат книги на техния език.

Двадесет и трети слайд

Но и след това някои от триезичниците продължили да преследват св. Методий и неговите ученици и не им давали да учат славяните.

Тогава учениците на св. Братя заминали за България.

Те взели със себе си преведените книги. Дошли в България. Тук ги посрещнали с радост. Дали им възможност да пишат спокойно, да превеждат, за учат ученици. Така от България славянската писменост се разпространила сред всички славяни.  

Двадесет и четвърти слайд: Паметник на св. Братя

Националната Библиотека на Бълграия е наречена името на св. Братя Кирил и Методий.

Пред нея се намира техният паметник?

Можете ли да отговорите защо главната библиотека на България е наречена името на св. Кирил и Методий?

Двадесет и пети слайд

Как благодарим на нашите учители?

С отговора на този въпрос би следвало децата да направят връзка между техните учители и учителите на всички славянски народи св. Кирил и Методий. Както почитаме своите учители – с уважение, цвета, помнене, така и св. Братя ги помним, честваме, поднасяме им цветя и венци на празниците. 

От двадесет и шести до двадесет и девети слайд:

Следващите четири слайда са във вид на състезателна игра. В нея участват по двама ученика. Класът е арбитър. Двама ученика излизат отпред и се стартира слайдът. Те трябва бързо наум да прочетат задачата и да посочат верния отговор. Който първи го направи, печели. Класът казва дали отговорът е верен.

Престави се в Господа Негово Светейшество Българският патриарх Максим

Печат
Имейл

Оценка на читателите: / 5
Некачествен материалКачествен материал

Вторник, 06 Ноември 2012 04:30
Автор: Двери.бг

256x289Тази нощ, в 3.50 часа се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх Максим. Той почина на 98-годишна възраст. През последните седмици той беше в болница "Лозенец". Неговият викариен епископ Йоан го причастяваше със св. Христови Тайни редовно през последните дни. Миналата седмица Негово Светейшество прие за поклонение в болничната стая чудотворната икона "Достойно есть", дар от Св. Гора за българския народ по негова молба и инициатива.

Днес членовете на Св. Синод ще направят официално изявление за смъртта му и ще съобщят къде ще бъде погребан. Ще бъдат уведомени официално поместните православни църкви за кончината на Българския патриарх. Митрополитите ще се съберат, за да определят местоблюстител до провеждането на избори за нов патриарх, както и изпълняващ длъжността софийски митрополит.

Бог да прости предстоятеля на Българската църква!
http://dveri.bg/images/img-ca/b/7babfc58cfb75793e332c6e52539bff4.jpg Вечна Да Бъде Паметта ти Достоблажени и Приснопаметни Брате
http://dveri.bg/images/img-ca/b/7babfc58cfb75793e332c6e52539bff4.jpg
dveri.bg
Сподели
Сподели
Сподели
mirenin-2.alle.bg
СТАРЕЦЪТ КЛЕОПА ЗА ГОРДОСТТА И СМИРЕНИЕТО
2011-02-03, автор: Старецът КЛЕОПА ИЛИЕ, рубрика: Монашество

Старецът Клеопа Илие (1912-1998) е съвременен равноапостол на Румънската православна църква. Игумен на манастира „Сихастрия", той е преследван от комунистическите власти - два пъти лежи в затвор, подвизава се дълги години из горите на Молдова, откъдето пише и известното си Ръководство за духовен живот на свещениците и миряните.

През 1977 отива на поклонение в Света Гора, с намерението да остане там. Посещава голяма част от светогорските манастири и когато стига при стареца Паисий, му поискал следния съвет: „Отче Паисие, бих искал да остана на Света Гора. Вие какъв съвет ще ми дадете?". Старецът Паисий, който бил надарен с прозорливост, му казал: „Отче Клеопа, ако останеш на Света Гора, ще бъдеш едно от цветята, красящи с духовния си цвят Светата Гора. Но, ако си отидеш в Румъния - а и това да направиш, да си идеш - ти ще си като апостол! Това е самата истина." Отец Клеопа тогава послушал дадения му съвет, приемайки тези думи като Божии слова, промислително отправени към него.

 

Монах: Преподобни отче, моля Ви, кажете ми какво е гордостта и колко вида бива тя?

Старецът Клеопа: Знай, братко, че гордостта това е началото и коренът, и източникът на всеки грях и всяко беззаконие. И тъй, като ти попита какви видове бива тя, то знай, че както казва св. Григорий Двоеслов, гордостта има пет степени. Но, за да се разберат тези степени, първо трябва да разбереш, че благата, с които се гордее гордият, са също пет вида:

а. природни блага, т. е. съобразителност, красота, храброст и други такива;

б. блага придобити, т. е. знание, мъдрост, майсторство и други такива;

в. случайни блага, т. е. богатство, слава, длъжност в обществото и други такива;

г. волеви блага;

д. духовни блага, т. е. дар на пророчество, чудотворство и други такива.

И така, братко, на първата степен на гордостта стои човекът, който, като притежава някое от тези блага, не признава, че го е получил от Бога, а мисли, че го притежава сам по себе си - естествено.

Втората степен на гордостта е когато човекът признава тези блага за дадени му от Бога, но не даром, а си мисли, че е станал достоен за тях.

Третата степен на гордостта е когато човекът си мисли, че той има някакви дарования, а всъщност няма.

Четвъртата степен е когато някой притеснява другите хора и иска от тях да го почитат като по-достоен от тях.

Петата и последна степен на гордостта е когато човек потъпква свещените закони и не им се подчинява така, както са ни предписали това светите отци.

Знай още, братко, че гордостта има дванадесет дъщери: тщеславие, любопитство, превъзнасяне на ума, самохвалство, леност, дързост, лицемерно изповедание, самооправдаване, вероотстъпничество, своеволие, самочиние и пълно привикване към греха.

 

Но, отче, как гордостта се заражда в ума на човека?

Гордостта, братко, обикновено се заражда в ума на човека по следните причини: самолюбие, тщеславие, самомнение, непознаване на себе си, неразумен и неумерен пост, отделен начин на живот, т. е. самочиние, когато човекът живее воден от своя си само ум и не търси съвет от другите.

 

Преподобни отче, колко вида бива гордостта?

Гордостта, братко, бива два вида. А именно: гордост на нашата воля и гордост на ума.

 

А коя от тях е по-лоша и по-опасна?

Знай, братко, че по-опасна е гордостта на ума.

 

А защо гордостта на ума е по-опасна от гордостта на волята?

Ето защо: гордостта на волята, тъй като лесно се разпознава от ума, по-лесно се подава на лечение. Тя по-лесно може да се подчини на това, което трябва да прави. Но когато умът е поразен от гордостта и е твърде уверен, че неговите съждения са по-правилни от съжденията на другите, тогава как да го излекуваш? Като мисли така, как може да подчини мисленето си на някого, като не смята другите за по-добри от себе си? Окото на душата - а това е умът, с помощта на което човек разпознава и очиства гордостта на волята, остава немощно, сляпо и преизпълнено с гордост. Кой може тогава да го излекува? И ако светлината, която е в човека, е тъмнина, и указателният знак е насочен в погрешна посока, то как може такъв да осветява и да направлява другите?

Затова, братко, ние трябва да се противопоставяме най-бдително и твърдо на тази опасна гордост на ума. И с много усилия да й се противопоставяме, да обуздаваме горещата разюзданост на ума. А своето мнение да покоряваме на мнението на другите и да ставаме безумни заради любовта Христова, за да можем да помъдреем, според както е казано: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да стане мъдър" (1 Кор. 3: 18).

И така, братко, разбери, че гордостта на ума - това е бесовска болест, защото човекът, поразен от нея, смята че е велик, че е по-умен от другите и повече не се нуждае от съвети и от помощта на когото и да било. Преблагият Бог да запази и нас от тази страст и бесовска болест!

Сам Бог чрез пророк Исаия окайва поразените от тази болест, като им казва: "Горко на ония, които са мъдри в своите очи, и разумни пред самите себе си! (Исая  5: 21). И великият апостол Павел ни заповядва: „не мислете за себе си високо, а носете се смирено (Рим. 12: 16). И Соломон казва също: „не се смятай за мъдрец" (Притч. 3: 7).

Затова мисля, братко, че от казаното достатъчно можеш да си изясниш, че гордостта на ума е по-лоша и по-опасна от гордостта на волята. Знай също и, че гордостта на ума, както и гордостта на волята, е зло, което е многообразно. И това многообразно зло на греха на гордостта божественият св. Йоан Лествичник описва по следния начин: „Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовско изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница за паденията, причина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, крепост на бесовете, пазител на греховете, причина за немилосърдието, непознаване на страданието, жесток изтезател, безчовечен съдия, противник на Бога, корен на хулата."

Виждаш ли, братко, колко е многообразно злото на гордостта? Затова Свещеното писание нарича гордия нечист пред Бога, казвайки: „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа" (Притч. 16: 5). Но и този, който се сближава с гордия, нарича нечист като казва: „Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане" (Сир. 13: 1).

Затова, брате, този грях е крайно мерзък пред Бога, и Той го наказва твърде сурово.

 

Аз разбрах добре, преподобни отче, колко е вреден грехът на гордостта. Но моля Ви, кажете ми, как можем да избегнем огромната опасност на този грях?

Братко, най-голямата добродетел, която ни спасява от греха на гордостта е смирението!

 

Но какво е смирението, преподобни отче игумене?

Този път, брате, ти ми зададе много труден въпрос.

 

Но защо, отче, този въпрос е труден?

Ето защо, брате. Защото висшата добродетел не може да се изрази от никой, освен от този блажен човек, който е преуспял много, вървейки по пътя след Господа, и на дело е достигнал до върха на всички добродетели. Защото най-високото от всички блага е смирението, което Бог дава на човека като венец на всички добродетели, т. е. само на съвършените. А аз грешния и  слабия, който още не съм пристъпил към нито една добродетел досега, как да ти говоря за нея и да ти покажа какво е смирението, с което Бог удостоява съвършените.

 

Преподобни отче, ако казвате, че не можете да кажете нищо за смирението от вашия опит, моля Ви, кажете ми поне нещо за него, което сте научили от поученията на светите отци  и от Свещеното Писание?

Ако ти, брат, поставяш така въпроса: какво ми е известно за смирението от светите отци, то с това ми даваш дръзновение да ти кажа поне малко за тази дивна и висша добродетел на смирението. Послушай, брате, някои свидетелства от светите отци за блаженото смирение.

Свети Исак Сирин нарича смирението дреха на Божеството, защото Словото, като се въплътило, се облякло в него. Същото казва за смирението и божественият отец свети Ефрем Сирин: „Смиреномъдрието е одеждата на Бога".

Свети Йоан Лествичник нарича смирението съкровище, което се пази в крехки съдове, и казва, че никое слово не може напълно да изясни свойствата на това духовно съкровище. Този свят и божествен отец, казва че смиреномъдрието е безименна благодат в душата и само тези, които са я познали от собствен опит, т. е. в живота си, само те знаят нейното име; че смирението е духовното учение на Господа, което духовните приемат в одаята на душата си посредством ума, но не може да се изясни с думи. Затова помисли братко, ако толкова велик и блажен отец, като свети Йоан Лествичник, казва че смирението не може да се обясни с думи, то как мога аз, грешният и неразумният, да ти кажа какво е смирение?  

От свидетелствата на тези божествени отци ние можем донякъде да си представим колко велика и безценна е тази най-висша и всечестна добродетел на смиреномъдрието. И това разбиране за неизреченото благо на смирението, което Бог ни е открил чрез Своите светии, трябва да ни удовлетворява и да не изпитваме онова, което е над нас, за да не изберем за себе си вредата вместо ползата, според както казва божественият Григорий Богослов: „Необузданото гледане към висшите неща може да ни събори в пропастта."

 

Преподобни отче, на мен, простия човек, ми се струва, че тези свети отци говорят много възвишено и прекалено изтънчено за смирението. Затова преподобни отче, моля Ви, ако е възможно дайте ми някои по-прости поучения, които да са по-близко до моето разбиране?

Брате, ако свидетелствата за смирението на тези трима свети отци ти се струват прекалено високи и изтънчени и искаш по-леко и понятно поучение, тогава прочети в „Патерика", особено в глава четвърта и десета, където освен другото можеш да намериш и това:

  „Някой си брат попитал стареца си:

- Отче, какво е смирение?

Старецът му отговорил така:

- Смирението - това е да считаш себе си за недостоен и за най-грешен от всички на света и да се покоряваш на всички.

Братът пак запитал:

- А какво значи да се покоряваш на всички?

Старецът отговорил:

- Не се старай да гледаш чуждите грехове, а гледай своите грехове и пороци и непрестанно моли Бога за прощение".

Ето, брате, едно поучение за смирението достатъчно просто и леко. Само Бог да ни помага да не го забравяме никога и да постъпваме така, както учи този блажен старец - да имаме винаги пред очите на ума си тежестта на нашите ни грехове, да ги оплакваме и никого друг да не осъждаме.

 

Превод: Борислав АВРАМОВ


:: Химнът на Любовта :: Hymn to Love

 

 

 

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава
Виж също гл. 12 за духовните дарби и за тяхната пълнота в Църквата

 

 

Hymn to Love

If I speak in the tongues of men and of angels,
but have not love,
I am a noisy gong or a clanging cymbal.

And if I have prophetic powers,
and understand all mysteries and all knowledge,
and if I have all faith, so as to remove mountains,
but have not love,
I am nothing.

If I give away all I have,
and if I deliver my body to be burned,
but have not love,
I gain nothing.

Love is patient and kind;
love is not jealous or boastful;
it is not arrogant or rude.

Love does not insist on its own way;
it is not irritable or resentful;
it does not rejoice at wrong, but rejoices in the right.

Love bears all things,
believes all things,
hopes all things,
endures all things.

Love never ends;
as for prophecies, they will pass away;
as for tongues, they will cease;
as for knowledge, it will pass away.

For our knowledge is imperfect and our prophecy is imperfect;
but when the perfect comes, the imperfect will pass away.

When I was a child,
I spoke like a child,
I thought like a child,
I reasoned like a child;
when I became a man,
I gave up childish ways.

For now we see in a mirror dimly,
but then face to face.
Now I know in part; then I shall understand fully,
even as I have been fully understood.

So faith,
hope,
love
abide, these three;
but the greatest of these
is love.

Chapter Thirteen of St. Paul's First Letter to the Corinthians

 

Виж също:

 



    www.Pravoslavieto.com